Вече стана пределно ясно, че почти целият мой кулинарен свят се дължи основно на моята баба Пева. Сега си давам сметка, че макар понякога да променям малко рецептите, някак несъзнателно се старая крайният резултат да е като този, чийто вкус помня от нейната кухня.
Шуплата беше нещо, което изобщо не обичах като дете. Нямам особено обяснение. Може би заради този спомен, не я бях приготвяла до деня, в който моят съпруг я опита, приготвена от мама. Тогава се наложи да отворя бабиния тефтер.
Необходими продукти:
1 кофичка кисело мляко
1 ч.л сода за хляб
3 яйца
1/2 ч.ч. разтопена мас или олио
1 ч.л сол
500-600 грама царевично брашно.
Продуктите се смесват до получаването на кексово тесто. Сипва се в тавичка, намазана с мазнина и се пече на умерена фурна.
По желание може да се сложи и сирене.
Ние му викаме просеник. Аз пък го обожавах като дете. Но на моите деца им е малко скучен.
Здравей Петя,
радвам се, че си разгледала рецептите. Надявам се, да откриеш нещо, което да се хареса на децата ти и да не им е скучно 🙂
Нана
В моето детство го наричахме „кашник„, правила съм го няколко пъти, но не се котира. Днес казах, на половинката, че ще правя шупла и той като един свеженец засия! Вкусът и видът е идентичен на моя кашник, но шуплата била много по-вкусна 🙂 Благодаря, Нана!
Здравей, Марина!
Много се радвам, че свеженската кухня е откраднала малко място и в твоята кухня 🙂 Надявам се, че ще си откриете и други рецепти, с които ще припомните на половинката си, че Аджар е най-прекрасното място на света 😉
Поздрави
Нана