Повечето рецепти тук са от тефтера на баба ми Пева – майката на моята майка. Но има един мирис, който неизменно ми навява спомен за софийската ми баба Христина. Така наречените войнишки курабии. Тя беше царицата на тези курабии и за разлика от баба Пева, която хич не си падаше по глезенето на деца, баба Христина ни глезеше безкрайно много и никога не отказваше нищо – дори когато е била много уморена, а ние искаме курабийки.

Баба Христина беше и човекът, който никога не спря малките ми пипливи ръчички да творят повече бели, отколкото шедьоври в кухнята, когато ръстът ми бе някъде около горния ръб на кухненската маса. Напротив – когато тя правеше нещо, неизменно слагаше едни малки купички пред мен и ме оставяше да „готвя“ своите манджи – вода с брашно, вода с червен пипер или просто да меся по-малко топче тесто от тестото за курабийките.

Днес мислите ми бяха с нея. 20 години вече я няма с нас. И сега миризмата на нейните курабии ме обгръща като топлите й ласкави ръце.

А, ако се чудите защо войнишки – малко продукти и дълготрайност – затова. Често са присъствали в торбите, приготвени за синовете войници.

Необходимите продукти:

4 яйца

1 ч.ч. захар

1/2 ч.ч. разтопена свинска мас и същото количество олио

1 ч.ч. кисело мляко

1 ч.л. сода

брашно – около 1 кг

настърганата кора на един лимон и захар за поръсване

Разбивате яйцата със захарта, докато станат на пухкав крем. Добавяте мазнината, след това киселото мляко с разбърканата в него сода и лимонената кора. Добавяте постепенно брашното, докато тестото в ръцете ви стане средно твърдо и не лепи.

Оставяте го да си почине 😀 за около 20 минути в хладилника. След това късате малки топчета, като оформяте курабийките с големината на орех.

Внимателно топвате едната им страна в захар и ги подреждате в тава с кухненска хартия, като трябва да има известно разстояние между тях. Печете около 20 минути на горен и долен реотан на 170-180 градуса. Следете курабийките – щом се зачервят – значи са готови.

Да ви е сладко!